Едно сърце – за радост и тревога,
едно сърце – за болка и тъга,
как справя се, да разбера, не мога –
ни в миналото, ни сега!
Едно сърце – изпълнено със обич,
едно сърце – претрупано с любов,
завистта – към него не намира пробив,
навсякъде намира то покров!
И злото да го прободе, не може –
със щастие бронирано е то,
не може сделка Дяволът да му предложи,
ни да издълбае рана със длето!
Загадка завинаги то ще остане,
как в него има толкоз място –
за хора и емоции събрани –
на всички отдушник да е често?!
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados