Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече,
е същото.
Лудо обича.
Щедро раздава.
Плаче и страда,
Тъгува, ревнува,
А после…
рани лекува…
И се врича.
Докато тупти
… ДА ОБИЧА!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados