Посивя денят ми преди пладне
и слънцето запари през мъгли
очите ми от болката заспали
в съня ми диреха следи...
до извора с мъдрост да застанат,
грешките ми неусетно да поправят,
но посивя сънят и той от грешки
и черно се разливаше зловещо,
като слепец по усета разбрах,
че над всичко сърцето има власт
И оттогава му се доверих...
Денят като дете ми се усмихна, ...