Замина... Тръгна... Служба, казваш ти.
Разбирам... Но сърцето ме боли.
Разделяме се двама тази нощ.
Думите пробождат като с нож.

Замина... Тръгна... Няма те вече.
Отнесе мислите ми надалече.
Отнесе и сърцето също,
а без него аз съм празна къща.

А кой във празна къща ще отседне?
Кой през портата ми пак ще влезне?
Там в ъглите царува пустота
и една износена, изстрадала душа.

Не ме пожали ти... Отнесе всичко.
Остави ме като бреза самичка.
Дори и птичките не търсят топлина
в изстиналата, сгърчена душа.

А без сърце, кажи ми, кой живее.
Остана празното ми тяло да изтлее.
Ако не дойдеш, мили, скоро ти...
Ще се предам, завинаги "прости".

Но ако трепне нещо вътре в теб
и стопли твоето сърце от лед.
Ако сърцето мое с обич донесеш
и пак в гърдите с нежност забодеш.

Аз ще остана на смъртта напук.
Ще те дочакам... аз не искам друг.
Ела, любими, и сърцето донеси
и любовта ми полумъртва СЪЖИВИ!