10 dic 2012, 10:43

Сърце 

  Poesía » De amor
1704 0 9

А може би, някъде в тъмното има,
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,

ти, никога няма да търсиш вода?

И също очаква, теб нощем сънува,
минути, тъй дълги, навярно брои,
в очите красиви сълзиците плуват,
с молитва гореща - устата мълви.

Дали е красива? Та ти се шегуваш?
Чуй: Само за миг ще запали война.
Реши ли, че думите нечии струват,
ще пада в нозете ѝ мъжкият свят!

С тез алени устни, косите от свила,
що хвърля отблясък на чер абанос,
снагата, прилична докрай на богиня!
В картина, тя сякаш живее... Дано,

ти, синко докоснеш, ръцете и топли,
знай, къси са дните. А той бързо тече.
Кой път е към нея? До болка е просто:
Ти слушай единствено свойто сърце!

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тръгвам!

    Радвам се, че се отби!
  • Хващай пътя,няма време!)
    Поздрав!
  • Благодаря Ви!
  • Прекрасно стихо!
    Поздрави!
  • Представих си тази бленувана жена- така добре си я описал! А колкото до сърцето- то винаги знае пътя... Поздрав!
  • А в морето на любовта, няма да търсиш бряг! Хареса ми!
  • Да, някъде има такава жена..!
    Прелестен стих!
    Поздравления!
  • Много хубаво стихотворение,с чувство и стремеж към любовта,която прави децата ни щастливи,а и ние покрай тях.Поздрав!
  • Щом слушаш сърцето си и чуваш шепота на любовта, а тя, както знаем е сляпа, затова...всяка желана, обичана и вдъхновяваща жена приема чертите на мечтана, красива богиня, на която с радост се обрича влюбеният. Много ми хареса, Ангел, почувствах възхитителното ти чувство. Връщам се вече, макар засега само като читател, и съм щастлива, че първо прочетох твоето нежно състояние. Прекрасен ден!
Propuestas
: ??:??