СЪРЦЕ
В ръцете си държиш сърцето ми,
за дълго ще остане там.
То ще затопля дните ти
и ще ти носи доброта.
Дори и да не виждаш смисъла
– ще го запазиш пак.
Ще бъде всичко искано,
ще бъда Аз и всичко,
дето не видя.
Ще бъде радостта отмината.
Ще бъде капчица, отронена
от моите разплакани очи.
В ръцете си държиш сърцето ми –
самата аз ти го дарих.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
Ако буквите бяха мои - бих сътворила дума за теб.
Ако чувствата бяха бои - щях да те нарисувам. Но не са. И ги нямам.
Както нямам способност да не греша, нито дарбата да не говоря. Но имам късмета да те срещна - не бих си позволила да загубя това!
И каквото и да се случи - знам, че ти си до мен. Че ще ме подкрепиш и ще ме поучиш. И дори ще замълчиш - за да те чуя.... Казваше ми: "Пак сме утре!".
Утре е, но дори и да не вярваш - е възможно, да не е започвал денят... Млъквам. Но само на глас. На ум - ще продължавам да се лутам. Но ще знам, че си тук.