30 dic 2005, 13:37

СЪРЦЕ 

  Poesía
807 0 3

СЪРЦЕ

 

В ръцете си държиш сърцето ми,

за дълго ще остане там.

То ще затопля дните ти

и ще  ти носи доброта.

Дори и да не виждаш смисъла

– ще го запазиш пак.

Ще бъде всичко искано,

ще бъда Аз и всичко,

дето не видя.

Ще бъде радостта отмината.

Ще бъде капчица, отронена

от моите разплакани очи.


В ръцете си държиш сърцето ми –

самата аз ти го дарих.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изписах сто страници. Похабих сумати думи. Не искам да ползвам чужди, но не намерих... други - съжалявам, прости ми...
    Ако буквите бяха мои - бих сътворила дума за теб.
    Ако чувствата бяха бои - щях да те нарисувам. Но не са. И ги нямам.
    Както нямам способност да не греша, нито дарбата да не говоря. Но имам късмета да те срещна - не бих си позволила да загубя това!
    И каквото и да се случи - знам, че ти си до мен. Че ще ме подкрепиш и ще ме поучиш. И дори ще замълчиш - за да те чуя.... Казваше ми: "Пак сме утре!".
    Утре е, но дори и да не вярваш - е възможно, да не е започвал денят... Млъквам. Но само на глас. На ум - ще продължавам да се лутам. Но ще знам, че си тук.
  • Благодаря, Галя!Да се обича винаги има смисъл, това е опорната точка на света - според моето скромно мнение.Още веднъж - БЛАГОДАРЯ!
  • "Дори и да не виждаш смисъла
    – ще го запазиш пак."

Propuestas
: ??:??