Сърце на всичките окови
таи си своя порив,
очаква кротко любовта.
Какво му сторих, какво му строих?
Далеч стоях и отстрани
подслушвах негови дихания
и знаех, че боли,
и знаех – бури се задават...
Той беше днес и утре.
Не беше никак съвършен
и в делничните звуци
остана смаян, притъпен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse