Сърце ще бие в мен
Часовникът в гръдта ми нещо пак се размърмори,
опънал си стрелките в мойта тесничка душа…
С потропване и блъскане не спира той да спори.
Ровичкайки, задръства булеварда на съня.
На бавно задушаване осъжда ме отвътре.
В мъглата дупка търся, за да видя, че е ден.
Часовникът тиктака. И потраква. И се тътри.
… Аз в болка се смирявам, че сърце ще бие в мен.