Като струна затрептяла, но в ръцете на майстор, а в твоите нозе,
като четка заиграла, но не на бяло платно, а в твоето сърце.
Като в огледало си загледан, но не на стената, а в моите очи,
като амфора подсладена, но не с бонбони, а с примирени сълзи.
Като цвете, търсещо светлината, но не на слънцето, а на твоите слова,
като дупка - черна, прокопана, но не в земята, а в моята душа...
Всичко това съм аз... а кой си впрочем ти !?
Дълголюбен, дългострадан... но не желан, а пожелал,
с ореол на ангел, но не в рая водиш ме, а към адските врати.
И пак не зная кой си, но не само - изгубих се в теб и аз.
Навярно... непознати и изгубени един за друг ще си останем -
имащи по едно сърце - вместо компас...
© Даниела Todos los derechos reservados