Сърцето

приказки разказва

и няма кой и как

устрема му

да възпре.

Да слушаш

не желаеш,

не умееш.

В ужас тих

немееш -

що за лудост

невъзможна,

накъде, сърце, зовеш?

Но сърцето не разбира

що е мъдрост,

строгост,

страх,

хората живеят в сиво -

черно с бяло е

светът за тях.

И не искат

да рисуват

с другите бои

в захлас -

там чудовища битуват.

Оживеят ли -

къде ще се спасиш

от тях?

Само в черното

се скриваш.

Само в бялото

над тебе нямат власт.

Но сърцето

ум не чува.

Приказки бълнува

и крилете ни вълнува...

А човекът пак се пита:

Ако все пак полетя,

ще имам ли

над мен си власт?