petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
20 sept 2006, 17:43

Сърцето ми... 

  Poesía
745 0 11
Сърцето ми се пръсна на хиляди частици -
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.

Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена.
На колене опитвам късчетата свой живот отново да сбера.
Мозайката на дните ми е толкоз разпиляна...
Светлините им за мен угасват като празнична заря.

Нанизвам на конеца на живота си, редувам ги,
строшените до нови, блестящи стъкълца ще подредя.
За да усетя с всяка фибра радостта и смисъла на пътя си,
когато редом с тях стои тъгата моя. Но не съм сама

сред вас, приятелите нови, които с щедростта си
давате ми сили, на крилете свои отново аз да полетя.
За да създавам от стиховете нежни трепети в сърцата
на тези, които искат да открият в живота радостта. 

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??