22 oct 2007, 17:16

Сърцето ми е камък 

  Poesía
778 0 3
Вали навън, вали в мен,
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
 
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!

Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
 Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
 
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!

Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!

© Елица Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "огън студен"-интересен оксиморон...

    Поработи малко над това стихотворение, ще се получи по-добре!
    Поздрав!
  • Все пак благодаря!
  • Много нежено и хубаво стихотворение, динамично и мелодично, но си личи много силно, че е написано на един дъх. Моля те да го прочетеш на глас и ще видиш,че накрая малко губиш от цялостния ритъм на стихотворението, ако поработиш малко над него ще стане брилянтно. Успех!
Propuestas
: ??:??