Сърцето ми е спрял будилник,
а вените ми, мъртви магистрали,
напразно търся ангела - закрилник...
Дали и той за мене не забрави?
Във черепа ми мозъка е липса
с която някак свикнах да живея...
Седя пред телевизора и ям си чипса,
отдавна съм забравил май да пея...
Така ми е добре, дори не страдам,
е, също... радоста съм я забравил...
Пълзя ли, няма как да падам,
човешкото отдавна съм удавил... ...