Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни,
топят се по вълни от светлина.
Живот ми вдъхваш в бяла нежност,
изваждаш ме от пепелява тъмнина.
Ти нежно ми разкриваш пътя,
опазваш ме от идваща злина.
За миг дори да скитам без посока
аз чувам как отместваш планина.
Отново песента завръщаш
в сърцето ми, духът ми оживя.
Отново Словото Ти ме прегръща
и вдъхновява стихове за пролетта.
© Мария Todos los derechos reservados
Благодаря за "любими", Цвете! Желая ти хубава вечер!