1 nov 2015, 21:07

Сърцето на Скалата си е роб 

  Poesía » Otra
693 0 21

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много

 

 Сърцето – на Скалата си е роб

 

Реве, разбива се Прибоят и иде пак,

a за Скалата вкопчено виси Сърце.

Реве и сякаш хала - диша бесов мрак,

а то горкото - вторачено в Небе......

и в тъмнината на Душата -

търси Свещ да се врече -

макар и силно кат Скалата -

отдавна е разчупено на две.

 

Рени

 

 

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ама усмивката ти беше след едно озъбване, та оттогава си те обичам, ама и се презастраховам като те питам - Преградка Анабел, на тая клавиатура пък съвсем не знам даже и точката къде е и като изпадна в многословието си.....И Усмивка, че да не пиша пак!
  • Я, верно е фото! ааа...тия скобкиии прегръдчици ли са или...знаеш, колко съм зле с тия работи....скобки-символи де, и прочие
  • AN, KAKVO GOVORISH...NE SAM TRILA NISHTOOOO!!!!
  • Валентине, приятно ми е да споделиш!
  • Дълбоко вторачване в душата! Това бе за мен - съпреживях го! Поздрав, Рени!
  • Руми, благодаря, скъпа!
  • След всяка тъга, неминуемо идва радост! Човек понякога трябва да премине изпитание, което да го утвърди и да го направи по-силен! А ти, мила Рени, си силна! Поздравявам те!
  • Валери Димитров! Благодаря - зная КАКВО е! Аз също изключително рядко препращам към своя творба, но в случая...:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=342177
    Моите също искрени Уважения!
  • Влад! Благодаря ти - радвам се на посещението ти!
  • Ралица, благодаря ти - трогната съм!
  • Много рядко коментирам -поздравления !
  • Благодаря, Георги, ние скорпионите наистина знаем това и както правилно си забелязал през половината на един век няма как да не е било и преди...Поздрав и на теб!
  • Една алегория на Вярата, Надеждата и Любовта, написана с автентични стилистични похвати. Обобщената картина няма как да не кореспондира с наближаващия юбилеен рожден ден. Ренета, никога не забравяй, че ние, скорпионите, сме орисани да оцеляваме и да се възраждаме след опустошителността на житейските стихии! Защото в най-дълбокото на същността ни остава вечното и неунищожимо зрънце на Красотата - архитект на всяко едно новото начало. Поздрав!
  • Солвейг! ...знаем го всички...но! Благодаря ти!
  • Таня, благодаря ти, скъпа. А стихчето ти отдолу е чудесно!
  • Разчупено на две сърце,
    макар прихванато в скалата,
    ще търси своето небе
    където любовта го чака!

    Чудесен стих, мила Рени!
  • Благодаря ви - друго си е сред ПРИЯТЕЛИ!
    Младене, различил си.
    Лена, благодаря за надеждата, скъпа.
    Велине, толкова самоотвержен!
    Илко, за мен е чест прочита ти!
    Майче! Прегръщам те и аз!
    Ина, благодаря, дано!
    Цвети, харесах много коментара ти!
    Анастасия, и аз така мисля, Поздрав!
    Лейдиии,...и аз те обичам - знаеш!!
  • Събери го, залепи го, запали го и гори! Да бъде!!! Докосваш!!!
  • Много е тъжно, но е прекрасно! Рени, ето - давам ти моето сърце, то е още здравичко. Поздрави за искрения, прекрасен и тъжен стих!
  • Като тъгуваща на тъгуваща, ще ти кажа: Нищо не е вечно!
  • Е, много е истинско, Рени! И преживяно до болка. Наведе ме на мисълта, че сърцето е туптяща скала. Но колкото и да носи на мъка, най-накрая се разцепва на две. А за душата - не ми се и мисли! Поздравление за силната миниатюра!
Propuestas
: ??:??