"Болката е неизбежна, но страданието се избира." Както се избира и това дали да продължим да страдаме. Дали да сме част от точно тази болка, която иска да ни нарани и понякога успява, а всъщност не е наша...Трябва да сме съпричастни към другите и да можем да поносим болката им, когато е нужно, да я изживяваме все едно е наша, но самите ние не трябва да я смятаме за наша. Страданието ни прави човеци. Но може и да ни открадне човещината. Затова може да се каже че има два вида страдание - здравословно и нездравословно. Вторият вид болка, точно това нараняване, трябва да отделим от себе си, за да запазим тялото и душата си...и не само нашите, но и на всеки един...

Трябва да продължим напред, да не позволяваме да се използва насилие, да ни тъпчат... Всички имаме правото, свободата и задължението да сме щастливи, да живеем.