1 abr 2008, 9:35

Сърцето разума не чува 

  Poesía
869 1 4
Сърцето разума не чува

Любов, дошла през пролетта,
в най-хубавия месец - май,
когато розите цъфтят
и слънцето навред сияй.

Дошла внезапно, без да пита,
във вече късен следобяд,
като пролетта красива,
омайна като майски цвят.

Разумът ми каза: "Бягай,
краят знаеш го, нали?"
Съдбата някак ни събира,
но после ще ни раздели.

Сърцето разума не чува
и някак пролетно нехай.
Любов не всякога  се дава
и иска да я изживей докрай.

Годините минават бързо,
раздели, разочерования безкрай.
Но след зима идва пролет
и разцъфва с рози месец май.

Докога така ще продължава,
косите посребрели са, нали?
Разумът сърцето как да спира,
щом без любов не иска да тупти.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??