23 may 2006, 14:54

Сърцето си заключих 

  Poesía
1147 0 10
Сърцето си заключих с девет катинара
и девет ключа хвърлих в девет езера,
пустини девет аз преминах
и спрях се в черна планина.
Там във езеро дълбоко
аз изхвърлих го от мен
и на неговото място,
сложих камък цял, студен.
Камъкът сърце ще бъде,
няма вече да боли,
няма вече да обича,
няма вече да тъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??