Не искам да те чакам в даден ден,
а да те срещна някак си случайно;
да знам, че дълго си вървял към мен
и си ме носил като светла тайна.
А, щом ме видиш, да простреш ръце –
с една прегръдка да ми кажеш всичко.
Ти чувал ли си ккак тупти сърце,
което вече знае да обича?
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados