(по София Лонская - Сердце щемящее перебинтовано)
Сърцето туптящо е вече с превръзка.
Небето над бъдещето е на парцали сега.
Изгубена със света е последната връзка.
За да се запази, пастьоризирана е кръвта.
Чувства/стремежи/знания/мнения
са объркани в сън и неясност.
Претърпяха видоизменения
до състояние на газообразност.
Къде си, зъл гений, със съдбите играещ?!
Как така с крадени карти/души
загуби партията живот?! Между пътища се мотаеш...
Раздели ни, но ни лиши от равно/у/душие.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados