Малки бръчки са приятели на твоята усмивка,
която толкова рядко не лъже,
че ти е весело. Издава те дълбоката въздишка.
Сърцето ти без нея май не може
да те опази. От обсебилата те тъга,
приятелка на съдбата ти - да плачеш.
Придърпвам в своята говорещата ти ръка.
Като рисунка е, на просещо сираче.
Обикновена, чиста, мъчна, тъмна.
Като безлюдната ти майчина душа,
която не иска времето да я лекува,
а да я запознае със смъртта. ...