на Катюша с обич!
Приласкай ме бисерно, на плажа
като пясък от ръцете се излей.
Подобно морски шепот погали ме
и с вълни от обич залюлей.
С ръце извай ме - раковина нежна
и до сърцето си ме положи.
Във будните си, тъмни нощи
склони глава на моите гърди.
Задуха ли отново севернякът,
ще застеля пътя мразовит с мечти
и сънищата мрачни ще превзема -
да ги осея със безброй звезди.
С любовната омая ще залея
сърце и тяло със уют горещ.
Отпий от мене - вино отлежало
и разгори се като жар във пещ.
Със мене надълбоко се опивай!
И моята Любов ще е сега
за тебе перлена награда -
с целувка устните ще подсладя.
От ласките ще се отворят небесата,
на хоризонта слънцето ще заблести.
Навсякъде ще разцъфтят цветята -
от Обич, що от двама ни струи.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados