LSDeka (Никой Нищо )
66 4
14 nov 2009, 0:06

Със спомените ще си тръгна 

  Poesía » Otra
980 0 2

Слънцето при мен пристига,
с усмивка свежа го посрещам,
с лъчи от мрака ме издига,
с милувка топла го прегръщам.

От облаците помен няма,
небето е кристално синьо,
в душата болката голяма
изчезва като витаминче разтворимо.

Морски бриз на сол ухае,
ситен тялото ми гали,
болестта ми близичко витае,
с жестове Смъртта ми хвали.

Слънцето при мен се връща,
спомени от дъното изплуват,
Смъртта с усмивка ме прегръща
„Близките ти, помолих ги да не тъгуват”.

И тръгвам с нея, когато съм готов,
смел съм, не ме е страх,
от тъмното долавям зов
на последен спомен – тих и плах.

И слънцето на мене се усмихва,
с лучи ме гали по страните,
дори и вятърът притихва,
за да не разпилее за последно спомените.


© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??