Със взлом

            ще вляза там,

където не ме пускат.

Срам –

душата си изгубих

ключалки стари

да отварям

            сам-

                        сама…

Сърцето ми се разлюля –

вратите стари

се продъниха.

Клокочеха

през тях

диви небеса.

Душата си изгубих.

На беса

отдадох си ума…

Когато се събудих,

нощта изтля.

Звездите пукат се

като балони.

Вселената превърна се

в салони,

отрупани

със светлина.

Остана старата

врата.

Заключена

пред мен стои.

Не знам –

кои

заключена

държат я.

Не знам –

какво

зад нея крият.

Но знам –

със взлом ще вляза

там,

където тайни вият.