15 mar 2019, 1:15  

Със залезите тръгвам си 

  Poesía
333 2 6

Със залезите тръгвам си – в тъмата

спасявам се, чрез капка светлина.

Не искам да се срещам със Луната,

погребвайки (при)падаща звезда.

 

Във светлото се скривам, в красотата

на цветните картини от света.

В развихрения танц на топлината,

в трептящата безспирно мараня.

 

Със всеки залез тръгвам си, да знаеш,

оставям те в покоя на нощта.

Но с всеки изгрев, пак ще се омаеш,

пропита с мойта нежна мекота!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??