7 abr 2011, 19:57

Същата... 

  Poesía » Otra
1113 0 2

 

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата.
За други не желая тя да е „Вход”,
гара последна, спирка позната,
чакана лодка, спасителен брод.
Без „Защо?” Не почвай отново...
Думи пак до вратата не слагай.
По-добре е така. Без „До скоро”,
нямаш време, тръгвай си, бягай...
Не залагай... Докога ще се гоним?
Тишина, откъм чувства е криза...
Не отвръщай, не, няма да спорим.
Не участвам в игри с ниска миза.

24.02.2011г

 


 

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??