В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви,
море се гневи,
бунтуват и викат
мислите дръзки.
В тях виждам
небесни простори,
пурпурен залез
в пламтящ хоризонт,
върхове заледени
небето проболи,
картини потайни
пълни с живот.
Гневни, спокойни
или пълни с живот,
понякога тъжни,
с болка стаена
ти си в тях,
твоята същност и зов,
открита и дръзка,
с душа откровена.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados