Красиви са изгревите,
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният,
духа ми обгръща,
заблуди и илюзии бягат вдън гори.
В дванадесет по обяд
аз съм себе си.
Къпе се Духът ми под душ от лъчи.
Не ме преследват сенки на блянове и спомени.
Случващото се в мига паметта превръща в минало, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse