Има нещо приканващо в нощта.

Завладяващ и обсебващ е мракът.

Отправяш далечен поглед в тъмнина..

и откриваш древен отпечанък.

Потръпва нещичко познато в същността,

сякаш преплетени във нас са нишките на мрака.

Долавяш усет, толкова познат..

забравен, заровен...да те чака.

Протягаш сетивата си към него..

Какво се крие в мрака? Във нощта?

Защо тъмнината е така позната?

Защо не чувствам страх, а свобода?

Потайна и магична е нощта....

и само пеперуди предпочитат светлината.

А моята същност протяга пак ръка,

готова да разбули тайните на мрака.