Състояние на летеж.
Тутакси си представям
нежно бяло листенце
от ябълков цвят
върху покрива на бараката.
Потреперва
колебливо с крилца,
за последно помахва
и безстрашно, а всъщност
прикрило страха
от далечно разбиване,
се заспусква.
Паяжина му подава ръка,
следва грапава тухла
издадена.
То препуска.
И, страха победило,
се завърта,
парашутно прибрано.
То лети!
Разпиляло е ужаса!
И голямо
изведнъж му се сторва небето
с тези купести облаци!
То поглежда нагоре.
Красота!
Но от облака
се отронва,
изведнъж го връхлита
бледа ледена капка градушка
и го удря в гърба,
и поваля го на земята,
и с кристал го промушва,
и в калта го притиска
върху плочника
пред бараката -
малък мокър хербарий.
Облакът ли?
Той отдавна
така не бе плакал,
от мълниите ударен.