От шепа кал изваях те цялата
и вдъхнах душа, в която да търся -
онази изгубена част, оскотялата,
непосмял до сега да омърся.
Разкрих се пред теб без остатък,
разкри се пред мене до край.
Какво ли би имало нейде нататък?
Не исках да зная, имах си рай.
Неподвластни на времето няма,
да погледнем душата и шепата кал -
някои казват любов, другите драма,
но важно е да знаеш, че ти си я дал.