nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
19 may 2017, 11:18

Съучастник 

  Poesía » De amor
370 2 4

Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи
положи нежна ласка на лицето ми.
Видя върху му колко си личи
как трепне във очакване сърцето ми.
Потръпна и лъчът, и в миг угасна.
Дочула вероятно мойте думи:
„Пази ни от свидетели, прекрасна“,
Луната скри що стана помежду ни.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

19.05.2014

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??