16 ene 2008, 10:50

Съвест 

  Poesía » Filosófica
691 0 9
На клада от спомени плачем за милост.
Протегнали длани, докоснали пламъка,
прошепваме думи тъй дълго стаявани,
отричали и възхвалявали нашата същност.
За прошка напрягаме мисли и думи,
до днес невъзможно изказани.
На себе си само, доскоро притежавани,
тези думи мълвим и как страдаме,
Господи, как страдаме.
С надежда отхвърляме сенките немощни.
От тях се отричаме, но няма спасение,
на себе си отново приличаме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??