Може и да нямам съвест, може,
но и не желая името светица!
A и за какво ми е, мой Боже,
да крея като храмова свещица.
Съвест нямам, погребана навеки
остана под черната, горчивата мътилка,
но аз вървя по горските пътеки
и не давя мерзост във бутилка.
Съвест, казваш, нямам.
Сигурно ми липсва страшно!
Но от поглед дързък аз не онемявам,
а и сърцето ми е вече прашно. ...