Едно човече вчера срещнах
и с загадъчна усмивка, славно,
една тайна Дребосъчко ми разкри.
На ухото тихо ми прошепна,
че зад баира, там, далеко,
по пътя иде есента.
Облечена е в златно - казва -
и с листа безброй осеяна е найната коса.
С кестени безброй и с дюли
е пълна нейната душа.
Тъгата на лицето й все още
не е достигнала до хорските сърца.
Но иде тя, повярвай,
и не давай своята душа!
Пред нея иде демон
и лято обещава срещу вашите сърца.
Не давай си сърцето на злодея,
с усмивка есента срещни!
Малко как лудува й се радвай,
а после пак така,
както миналата зима,
призови при тебе пролетта!
                            10. 09. 2007 г.