16 mar 2006, 20:51

Съвет 

  Poesía
1027 0 3
Падат от дърветата листа,
във вихрушка заиграват ,
като твоята душа все се разпиляват-

нежна като есента
неуверена в нещата
скрила в себе си страха
да изкове сама съдбата ,
бори се човешката душа
с хилядите си пороци
но порок ли е това ?Да взима от живота си
уроци.

Пристъпи и вратите отвори,
не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие,
а смело полети -към своето си щастие.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??