12 abr 2013, 13:47

Съвременна елегия 

  Poesía » Otra
1817 1 15

 

 

   

                        Съвременна елегия

 

 

         

                    Мога да умра

                                        от тъга.

                    Знам дори

                                       и как се умира.

                    Може би

                                       и затова

                     нещо истинско

                                         ме възпира.

                     Като лекар съм -

                                         познавам смъртта.

                     Прост е краят -

                                         сърцето спира.

                     Но запомних

                                         една сълза,

                      стих изгубен

                                          и любов,

                     пред която

                                         се спира.

                    Пред тях

                                   ще изпитам

                    голяма вина.

                                   ... от многото...

                     никой не можа

                                        да избира.

                    - Усмихни се! -

                                        ще кажат.

                   - Продължавай така!

                                         Теб Животът

                       избра.

                                       Недей го предава!

                      И не умирай.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??