3 abr 2015, 8:54

Съвременно 

  Poesía » Civil
611 0 17
За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено,
наместо обичта в тях, омразата ликува,
завистта и лъжата манифестират пъклено,
а подлостта с покварата безсрамно пирува.
Не е на почит слънцето, не е актуално,
сега се лансират стъклените прожектори,
с тях се прави изкуствено небе идеално
и розов изгрев се моделира без коректори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??