Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките,
Луната и сама зад облак ще залезе.
Дано пък мъдрост разчете ми заврънгулките
и да престане все по детски да се плези.
Животът ще е низ от весели събития,
денят ще бъде сив, нощта ми все ще дреме...
Съдът реши, така – невинен е убитият –
сладникавото гътна го. Ура! Съвсем навреме.