15 nov 2007, 7:32

Съвършенството на любовта 

  Poesía » De amor
604 0 2
Красив летен пейзаж.

Безкрайна горещина,

две голи тела се сливат в нощта...

Луната огрява това съвършенство,

а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени.

Тя изпада в екстаз.

Той я взима в обятията си.

Той губи сили.

Тя го целува нежно.

Една безкрайна хармония...

Последни страстни погледи,

последно действие.

И след това почивка -

неми благодарствени целувки, красиви прегръдки.

Полуугасналата луна изпраща свидетелите,

гледа страстните преплетени тела -

сега се носят на ангелски крила

и са привидно невинни...

 

Усмивка, две, а след това пробуждане,

дори след изгрева -

две толкова различни същества.

Движат се с финес, изпълват пространството.

Гледат се нямо, но все така страстно.

Докосването им е истинско и специално.

По между им бездни, пътища, реки и планини,

а в сърцата им огън гори.

Искра любовна го наричат някои.

Други -  просто възрастови трепети.

Но попитайте момчето и момичето,

приятелите на луната и звездите,

двете млади съвършени същества,

носителите на красотата и Любовта.

© Габи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??