Създадена с безумна болка и тъга

15 abr 2009, 0:09

Poesía » De amor

1030 0 3

Създадена с безумна болка и тъга,

но родена с ориста

да отдава себе си и да дарява любовта.

Докосвайки всяка една душа,

стопля с неизмерна топлина.

Осветява пътя им в нощта

и изтрива всяка капчица сълза.

Дали не преиграва, когато я раздава?

И така да наранява, както прелъстява.

Ангел с черна душа може би е тя.

Разочаровам ли те, майко?

Създала си ме от прахта.

От живота отрекла си се,

за да дам това, което ти не можа.

Да, знам и не те упреквам, той ти го е взел.

Но дали запълвам празнотата в теб?

Душата ти свободно да лети

и безгрижно вятърът да вее твоите коси.

Така вървя по пътя отреден

и огромна дупка зее в мен.

Разкъсвайки се в името на любовта,

таз, която ще пребъде от прахта.

А за мене не мисли - както съм дошла,

така и ще си ида,

но с високо вдигната глава,

че дала съм от себе си духа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.