Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна
застреля сърцето ми,
тънка любов се отказа
от себе си.
Истини тъмни
в зараснали рани
просят отсрочка
ежемесечна.
Щом с болка
животът се храни,
има ли смисъл
дали е облачно...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados