12 oct 2013, 19:15  

Табу 

  Poesía » De amor
668 0 4

Табу

 

Аз не мога тъга да рисувам –

ни със думи, ни с четка, с бои.

Но не знаеш ти колко ми струва

тишината. И колко боли.

И сълзи няма как да рисувам.

Пред света те са мъжко табу.

Нито мога в сълза да римувам

стих и песен – дори и наум.

Аз не мога. Не. Аз не рисувам.

Просто дишам в сълза и в тъга.

Същността ми пред теб се преструва.

Затова съм ти слънчев сега.

Ако все пак усетиш, че стене

посред Лято, студа на снега –

нерисувани, някъде в мене

ще откриеш сълза и тъга.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??