Прости ми,
че не пия кафето си с теб.
Извинявай, че събрах си нещата
и мечтите старателно плети с теб
са спомени с другиго днес

Прости за четката в банята,
очилата в жабката и нещата в гардероба.
И затова, че ги няма.
Извини и дългите нощи в копнеж, парфюма ми
и новината за моя годеж.

Прости ми.
Казах ти, че съм вятър в клоните.
Загуби ме в дъжда,
в мъглата
и в слънчевите лъчи през прозореца
в спалнята му.

Извинявай, 
че съм морска пяна
и забравих любовна лирика
на нощното ти шкафче
и Линдор в шкафа над мивката.

Прости ми, 
тайфуните носят женски имена.