Тайна
Две ръце и сълзи,
и тръпка... и ти си там.
Сърцето ми спира,
докосваш ме
и те докосвам,
в най-тънките ти струни
се допирам.
Устните ми устните ти спират,
за глътка въздух преди края
на това очакване голямо.
Ръцете ми в ръцете ти
се сплитат
и не знаят как да спрат.
Страст, две празни чаши,
загасени лампи
и невидими усмивки
във нощта
по-силно от Луната светят.
Метал, колан... обувки,
желание за нещо голо,
нещо тайно, само мое...
целувки... трепет... настояване... Да!
Легло от рози,
но без тръни
и мека длан върху лицето ми,
и огън във гърдите пламнал.
Няма думи, няма срички,
дъха ми в твоя се усеща.
Ти искаш аз ти давам
и моля се да не приключва.
...
Сутрешният лъч огрява
само нашите контури.
Какво се беше случило
не помниш, а искаш...
настоятелно отново.
И пак две ръце
във моите се сплитат,
и пак дъха ми спира бавно... бавно,
че всичко хубаво си има края...
не искам да те губя...
Само ти си...
(На С.В. от С.)
© Триб Трибс Todos los derechos reservados