Във ситна мокреща мъгла,
асфалта чер, изкъпан скоро,
изгубва твоята следа.
Извива се, зад каменния зид,
изгубва бледото си очертание,
оставам сам, за тебе във мечтание.
Когато с теб, ще може да сме двама,
дали ще те обичам както днес,
когато знам, че невъзможна обич няма,
дали ще ме обхване, тъмен бес.
Да знам, че мога да те имам тайно,
да знам, че тайно моя си жена, ...