Тайната на кристала

22 feb 2016, 17:34

Poesía » Otra

337 0 4

На масата кристал

свещите догарят

пред него силует

неясна сянка, бял

тайните сами

вратите си отварят

Образите скъпи

преминали в отвъдното

излизат от светлинно зрънце

и мъчат се

с усмивка да стопят

онова "парченце", скръбното

Сянката изчезва

кристалът потъмнява

вратите се затварят

но моето сърце

нищо не забравя

февруари 2016 г.

Варна, Гавраил

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-02-25T19:02:54+02:00

Младен,Анастасия,Еси и Цвети беше ми интересно какви ще бъдат вашите коментари.Благодаря ви.Желая на всички спокойна нощ!
nezemna (Неземна)

2016-02-23T10:38:54+02:00

Умно сърце!!!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-22T20:22:32+02:00

"Сянката изчезва
кристалът потъмнява
вратите се затварят
но моето сърце
нищо не забравя"
Мъдро и хубаво. Поздравления!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-22T17:57:43+02:00

Може би този магически кристал е самата ни памет. Но както правилно отбелязваш, Гавраиле, паметта на ъсрцето е по-силна от нея. Поздравление за мъдростта!