19 nov 2005, 15:18

ТАЙНИ 

  Poesía
850 0 1

ТАЙНИ

 

Вярваме на врачки и гадатели,

на черната и бялата магия.

На непознатото  горещи почитатели –

там търсим отговор кои сме ние.

 

Отчаяно се взираме във времето,

в примамливо-мистичното начало.

Тегли ни безкрайността на бездната,

сякаш е вълшебно огледало.

 

В сънищата неспокойни бродим,

търсейки предишно съществуване.

Мистика в отвъдното ни води,

искаме ли с мъртви да общуваме.

 

Търсим светове и други истини,

даже истинския лик на Сатаната.

Питаме. Все питаме и питаме,

ала знаем, колкото децата.

 

И дори да овладеем Космоса,

до най-затънтените звездни купове,

ще ни измъчват същите въпроси,

с които себе си и днес отрупваме.

1995 г.

Добрич

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • все същите въпроси, кръгът е омагьосан. Хубав стих, Румен!
Propuestas
: ??:??