Тайните са грях,

а греховете нямат място в рая.

Те водят само и единствено
към снимки и пера, покрити с прах.

Те водят само и единствено
към края...

Разкрити, биват те оръжие,

което реже през диаманти и сърца.
Разбиват съхранявани илюзии,

убиват мене, тебе, любовта.

Обричат ме на вечни мъки,

обричат ме на огъня на самотата.

А, боже, само колко пъти

били сме ние свободата.

И, скъпи, колко си ми ценен

и колко глупава била съм да те мамя!

И как ще бъда спомен непотребен,

забравен – не, потънал във забрава

Мами ме, колкото желаеш!

Предпочитам да сме заедно в ада,

отколкото сама да ме оставиш,

отколкото и себе си, и тебе да намразя.