9 ago 2014, 22:19  

Тайно 

  Poesía » Otra
599 0 3

Понякога е сякаш, че не съм живяла - 

тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.

Разхождаха се нежни еднорози,
проблясваха сред мрачните гори.

В сърцето приютих безтръни рози

и вярно го поддържах да гори.

 

Понякога е сякаш ме е нямало -

тъй лесно избледняват ми следите.

Животът ми, от шепа дъх по-малък,
безлик, но своенравен в мене тича.

 

И тихичко въздъхвам във нощта.

Животът ми излиза от ръцете,

танцува между капчиците дъжд

и тихо се стопява в снеговете.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??